Община Белоградчик

В биогеографско отношение територията на Общината се отнася към два района на  Балканската провинция – Предбалкански и Старопланински район (Асенов, 2006). В миналото районът е бил покрит с гъсти широколистни гори, но в процеса на антропогенизация на мястото на някои горски екосистеми са създадени агроекосистеми или пък по естествен път са възникнали вторични горски, храстови и тревни формации.

В Свети Николска планина се наблюдават добре запазени гори от обикновен смърч (Picea Abies). В района на Бабин нос доминира формацията на мизийския бук (Fageta moesiace), която в по-ниската част на планината се сменя от формацията на горуна (Querceta dalechampii). На югоизток към Белоградчишката седловина има значителни пространства, заети от смесени гори на цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto). В обхвата на Белоградчишкия Венец преобладава формацията на маклена (Acereta monspessulani), в която често участват мъждрянът (Fraxinus ornus) и келявият габър (Carpinus orientalis). На много места в Предбалкана естествената растителност е силно разпокъсана от земеделски терени. Присъствието на храсталаци от драка (Paliurus spina-christi) свидетелства за деградирането на горската растителност. Върху карбонатните терени са се настанили ксеротермните тревни формации на белизмата, луковичната ливадина и садината. (Асенов, 2006).

Разнообразието от видове е голямо и при наличните лечебни растения. Срещат се редки и защитени видове. Сред българските ендемити са: червената скална роза (Sempervivum erythraeum), йордановата камбанка (Campanula jordanovii), пеперудовиден салеп (Orchis papilionacea) и стефчовата тлъстига (Sedum stefco). Сред най-интересните балкански ендемити се открояват: ванеровата симфиандра (Simphyandra wanery) и високата бисерка (Melica altissima).

По отношение на фауната в региона са установени около 180 вида птици, 53 вида бозайници, от които 14 вида прилепи, 11 вида земноводни и 15 вида влечуги. Птиците са най-добре представената група. Тук се срещат и видове със световен  приоритет на опазване. Такива са белошипата ветрушка (Falco naumani) и ливадният дърдавец (Crex crex). Голяма част от птиците попадат сред видовете с европейско природозащитно значение – черен щъркел (Ciconia nigra), червена каня (Milvus milvus), полски блатар (Circus cyaneus), ловен сокол (Falco herug), бухал (Bubo bubo), забулена сова (Tyto alba), и др. От бозайниците сред включените в Червената книга на България са видрата (Lutra lutra), златката (Martes martes), вълкът (Canis lupus), както и всички видове прилепи. Видрата и сляпото куче (Spalax leucodon) са включени и в световната червена листа на Международния Съюз за Защита на Природата (IUCN) в категорията “уязвими видове”. Копитните са представени от сърната (Capreolus capreolus), благородният елен (Cervus elaphus) и дивата свиня (Sus scrofa).